Стартира един „нов сезон” сред младежите от СЕСЦ в България. Назря времето, в което бе взето решение лагерите да бъдат разделени за различните възрастови групи. Започнахме с големи притеснения дали ще се получи, но сега можем да кажем, че завършихме с големи благословения.

„Лятна фиеста – 16-21 август 2011г., Велинград”

На 16 август поставихме началото на младежкия лагер, който тази година нарекохме „Лятна фиеста”. Присъстваха 35 младежи на възраст от 14 до 20 години. Темата тази година бе „Възлюблените невярващи”. Говорителите бяха изненада за всички присъстващи, освен за организаторите, разбира се. Първият ден в темата ни въведе пастирът на църквата в Първомай – п-р Делчо Атанасов. Със своя хъс и желание за евангелизиране той успя да зарази младите хора с идеята и да им внуши голямата отговорност, която имаме към хората около нас, които не познават Бога. Вторият ден от лагера бе посветен на „Евангелизирането на деца”. Говорител бе Иван Стоицев – управител на фондация СЕД, който съвсем практично ни показа нуждата от това да говорим на децата за спасението, извършено за нас от Господ Исус Христос. Той мотивира младежите да се включват като доброволци в лагерите, неделните училища и клубовете за работа с деца. Църквата, която като тяло има отговорността да евангелизира беше последната тема, която разви пред нас Пит Роман, мисионер към MTW. С това бе поставена една голяма отговорност пред всички ни като вярващи – да говорим за Христос на хората, които са до нас. В неделя, проповедта, която Цветан Стоицев – младежкият ръководител изнесе пред църквата във Велинград сложи финала на цялата поредица. Той спря вниманието ни върху нуждата ние самите като вярващи да изработваме в нас с помощта на Бога различните достойнства, за да можем да бъдем светлина и сол, там където сме поставени. Освен словото, което слушахме, можахме заедно да се поклоним на Бога, водени от десетина човека – екипът за хваление. Цигулката, китарите, синтезаторите и групата от певци отпред ни помогнаха наистина да опитаме сладостта на общото поклонение, дадоха ни възможност да се докоснем до небето. Не липсваха смехът, общите скечове, вечерта на талантите, общото приготвяне на сандвичи в конкурса за „Най-забавен сандвич”, волейболът в басейните, плуването, скачането, както и катеренето из планините. Отделихме за похода цял един ден, за да можем да отидем до връх Сютка на 2186 метра н.в. Смехът, песните, пъшкането и оплакванията бяха част от емоцията. Тук броим и двучасовото лутане из горите над Ракитово, защото част от групата изгуби пътя. Благодарим на Бога, че всички се върнахме живи и здрави и останахме само с добрите спомени за преживяното. Възможността да младежите да бъдат заедно, да споделят радости, сълзи, смях, вярата си, трудностите си е невероятна. Всички те оцениха лагера като нещо, което ще остави незабравим отпечатък в сърцата им. А ние като организатори се молим наистина Бог да ги е върнал променени по домовете им, в църквите им и да е говорил на сърцата им, за това, че трябва да са верни човеци, готови да предадат благата вест на други верни.

„Лятна сиеста 25 – 28 август 2011г., Банско”

След като оценихме нуждата от още един лагер в началото на тази година, решихме, че такъв е добре да бъде организиран – макар като опит. Надявахме се, че така ще разберем дали нуждата наистина съществува и колко голяма е тя. На шега или не, след като помежду си нарекохме втория лагер „старешко” се оказа, че мнозина от хората, на които им се струваше, че са стари за фиестата – се появиха на сиестата. Лагерът бе организиран за хора над 20 години, с цел да могат да съчетаят почивка с духовното общение между вярващи, с които се познават (или пък не) от дълги години. На лагера дойдоха 12 семейства и 20 несемейни. Веселбата започна на 25.08.2011г. още с пристигането в хотела. И на сиеста, като на сиеста. Басейнът се превърна в любимото място на децата, както и на техните родители в свободното време. Лектор на този лагер бе Николай Иванов – проповедник в църква „Кръстопът” – гр. София. Темата „Кой съм аз и кой е Бог” – изглеждаща на пръв поглед много лесна и дори „изтъркана” бе представена по невероятно дълбок и предизвикващ ни начин. Нямаше недокоснат вярващ в залата. Бяхме „събудени”, за да помислим по въпроси, които смятахме за нещо, което добре си знаем и няма какво ново да открием. За мнозина старите песни, които младежите пеехме преди години – бяха един мил повей от миналото. За други бяха интересни по-новите песни, които бяха също част от общото ни поклонение. Независимо от различията видяхме, че ни е хубаво да сме заедно и, че когато Бог свързва нещо, го прави наистина по най-добрия начин. Радвахме се, че сред нас имаше четирима доброволци от младежкия лагер, които се грижеха за децата, така че семействата можаха да присъстват на общите събирания. Молим се Господ да ги благослови, че отделиха от времето си да ни послужат. Следобедните часове, които бяха свободно време и време за почивка бяха оползотворени по различни начини. За една част от хората бе удоволствие да се излежават около басейна, да се радват на СПА-то, което хотелът ни предложи; за други бе по-вълнуващо да минат по планинските маршрути, които им бяха предложени – лек поход до езерото Окото в Пирин планина и лека разходка до езерото Безбог. Всички интереси бяха задоволени и всички ние можахме да прекараме страхотно времето за почивка. Вечерите минаваха отново в хваление и сладки приказки край басейна. Похапвахме диня, малко семки и обсъждахме различни неща. И от този лагер всички си тръгнахме насърчени и не ни се искаше да свършва. Когато ти е хубаво с някой, не ти се иска да се разделяш с него. Така се чувствахме на финала на сиестата. Хора, които познават Бога, хора за които да благодариш и с които се чувстваш себе си, хора, които те познават и с които можеш да се молиш заедно – това беше наистина подарък за всички ни от Бога.

Молим се Бог да отваря сърцата на хората, за да имаме финансовата възможност и следващата година да организираме два лагера. Голяма подкрепа усетихме освен от СУ и от няколко семейства, църкви, отделни вярващи, които дариха за лагерите и подкрепиха отделни служения или семейства. Господ да ни благослови с още такива хора, за да бъдат благословени други чрез тях. Молим се също така, онова, което сме получили като духовно насърчение и подкрепа и на двата лагера, да можем да го отнесем по църквите, които представляваме. Бог иска да ни използва като млади хора в страната ни – да бъдем светлина и сол, да бъдем насърчение, като знаем кои сме и кой е Този, който е на наша страна.